Есенната градина

Все още нямахме часове. По цял ден (или нощ, зависи от къде го погледнеш) нямаше какво да се прави и аз излязох да се разходя навън. Отидох в есенната градина. Въздуха беше чист. Наоколо нямаше други създания. Беше тихо. Чуваше се лекото шумолене на клоните и реката. Беше сутрин. Слънцето още не беше изгряло и аз се възползвах. Още не познавах никой в Андерсън, но съм сигурна че скоро ще се запозная с някой.

Седнах на земята и се загледах в една пчела. Дочух стъпки , но не се обърнах да видя кой идва. Продължавах да гледам моята пчеличка. Това "същество" се приближи още повече към мен и ме поздрави.
- Здравей аз съм Виктория Андерсън, а ти Елена Деруло! - тя знаеше името ми. Това малко ме стресна и аз погледнах учудео към нея. После ми подадох ръка, но аз не помръдвах. Обходих я с поглед, но не подадох моята ръка.- Спокойно няма да те изям....Все още не съм стигнала до там, че да ям други вампири!
-Да, може би. - отвърнах аз. - Заначи... ами приятно ми е. - казах аз и се засмях. Хванах ръката й и се изправих. Погледнах я дружелюбно, но тя изведнъж започна да се гърчи от болки. Легна на земята. Следа малко се успокои и аз и подадох ръка.
-О, о! Извинявай! - започнах аз. - Още не мога да контролирам дарбата си. Много съжалявам. Дано си добре.

Боже, ама съм и аз. Първата ми приятелка тук, а аз ще я вкарам в болница.
- Всъщност ти не беше взела решение да го направиш нали? Сигурно е било спонтанно, че да го предвидя!? - каза тя. Явно имаше дарба за видения, така че може да предвиди... ох , забравих, че става само ако съм решена да го направя.
- Ами, не... Аз, аз! - заеквах аз. - Ами аз съм такава. Появи се нещо ново и аз му обивам кефа. - казах това и после се засмях. Вики също се засмя.
- Кога започва учебнта година, знаеш ли? - попитах я аз, за да знам колко свободно време имам.

- Ами, готино е. Но аз съм видяла само стаята си. Не излизх до сега. - отвърнах й аз и се засмях. С Вики беше приятно. Тръгнахме да се разхождаме, а аз избягвах да я поглеждам, че пак може да стане проблем. Тя беше много дружелюбна. Но нещо ми размъти мислите. Тя каза "Е какво смяташ за нашето училище". Интересно ми беше защо го казва така. Нейното училище. Или пък на учениците, които са пристигнали преди мен? Или пък тя го възприемаше като свой дом. Тоест, всички го възприемахме така, но...
- Ти, кои часове посещаваш? - започнах аз леко прикривайки мислите си.

Значи е учителка, а? Е, не изглежда по-голяма от мен.
.....Ъммм искаш ли да отидем на лов. Всъщност ти на каква кръв си човешка или животинска? - попита ме тя. Побиха ме тръпки., но отвърнах:
- Човешка. Прекалено много обичам животните, за да ги обивам. А и свикнах, когато обих бившото си гадже. - наблегнах на "бившото си гадже". Думите ми прозвучаха страховито.
- Аха, значи... си си отмъстила. - попита ме Вики.
- Мда!!! Ами ти? С каква кръв се храниш?

Явно тя имаше обратно мислене на тема "кръв". Аз обаче от малка съм просто влюбена във животните и не искам да гледам как ги измъчвам. А откакто всички ми обърнаха гръб аз намразих човеците. Когато бях малка имах страхотни планове за бъдещето ми. Да уча, да завърша .... и такива. Но откакто станах вампир искам нещо повече .... кръв. По някаква необяснима за мен причина не искам кръв много след последното ядене. Има случеи, когато мога да се нахраня само веднъж за един ден. Това нещо, както разбрах от думите на Вики е неприсъщо на "човекоядците".
- Оууу съвсем забравих.....Ще ходим ли на лов? - попита ме тя.
- Добре, но как ще се храним?

Това беше един сравнително интересен ден. Да се запозная с Вики беше супер. Но откакто стана инцидеднта с дарбата ми се чудех - дали ако се погледна в огледалото и я използвам ще ме заболи? Разбира се това става само по приказките, но да си вампир в Андерсън си е една тотална приказка.
Така. Двете се запътихме към трапезарията, за да хапнем. Е, под запътихме нямам предвид отморителна разходка, а надбягване. Нямах много време да тренирам и за това не бях особено бърза, но Вики е ми бягаше повече от радиус в 1-2 метра, което си е супер.