"Мамка му" - рогаех си на ум, защото Хелс ми беше пратила SMS, който гласеше : Виктория Андерсън веднага ела в кабинета ми!!! - направо ме побиха тръпки от това. Ходех бавно и предпазливо към кабинетът и'. Когато стигнах пред вратата на кабинетът тъкмо щях да почукам, до като едно усещане за паника не ме заля и се отдръпнах от вратата след което чух Хейли да ми вика.
- Виктория, дори и не си го помисляй, дори и не си помисляй да избягаш! - след това влезнах с много леки стъпки и застанах пред бюрото на моята "мила" сестричка и докато тя гледаше пода аз реших да надникна за малко в бъдещето, за да видя какво ме очаква. Видях, че ще се размина само със скандал ако се държа по - миличко. - Не се и надявай! - отвърна ми Хейли. Ох трябва ше да мисля преди да върша каквото и да е. Милата ми сестричка притежаваше " Абсолютният контрол" и можеше да чете мисли, да движи неща с мисълта си и всички подобни глупости.
- Хейлс, незнам какво толкова съм сгафила и се надявам да ми обясниш, ако съм те обидила не е било нарочно, ако съм видяла нещо в бъдещето ти което не трябва не е било нарочно. Просто и аз вече незнам.......Моля те обясни ми за какво е цялата тази врява! - На истина не знаех какво точно съм направила и всъщност не мисля, че съм направила нещо.
- Виктория, писна ми, след като Люк замина ти постоянно надуваш главите на всички и не само това....Няма го само от една седмица и ти вече се заглеждаш по други мъже. Какво ти става за Бога, не мога да повярвам и като се върне пак ще изтичах при него и какво на следващото му заминаване пак ли ще се заглеждаш по други, не мога да повярвам!? Какво за Бога ти става!? - Не ми беше приятно това което ми каза Хейли, но все пак беше права.... Не може всеки път когато Люк замине да се заглеждам по други. Но какво по Дяволите щях да правя, да се заключа в стаята си и да се депресирам. Докато си мислех всичко това нещо прекъсна мислите ми.
- Скоро започва учебната година и от теб се иска да преподаваш без да се разконцентрираш с такива неща! - каза ми Хейли.
- Хелс, извинява за всичко си права, но просто..... - не продължих на татък, защото просто не знаех какво да добява, знаех че тези думички са достатъчни да разбере, че съжелявам и няма да се повтори.
- Добре Вики, свободна си, ако има нещо ще те повикам! - съобщи ми тя. Вярно е че и двете с нея бяхме директорки, но тя беше начело. Тя предложи да основем училището, тя предложи как да изглежда, заедно го построихме, но това нямаше никакво значение, Хелс беше начело и всъщност аз се радвах за това. След няколко бързи крачки се озовах извън кабинетът и си поех успокоитено дъх!
Индекс 
Portal 
Последни снимки 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Заглавие: Кабинета на директор Андерсън 
Сря Сеп 01, 2010 4:57 am
