Трапезарията

Заглавие: Трапезарията Съб Авг 21, 2010 8:50 am

Тук на първият етаж се намираше трапезарията, всяка сутрин когато се събудеха мутантите и върколаците идваха тук, за да закусват. Това се отнасяше и за обяд и вечеря.
Вампирите също идваха в това помещение.
Те си имаха отделно местенце в трапезарията, в едно кътче. Там имаше една маса запълнена за тях със шишета с кръв. Бяха им наредени и маси и столове, но те не ги използваха.

Заглавие: Re: Трапезарията Вто Сеп 21, 2010 11:32 pm

С Елена се надбягвахме и аз я водех с около един или две метра, но след известно време тя ме настигна. Финиширахме едновременно или по -скоро имаше някаква малка разлика от няколко сантиметра, но беше маловажна. Когато влезнахме в трапезарията нямаше никой. Заедно с Ели се насочихме към определената за вампирите част от трапезарията. Аз взех едно шишенце с животинска кръв, а тя естествено с човешка. Седнах на един от столовете и отпих малко след което се обърнах към нея.
- Е Елена ти от кога си тук, не съм те засичала никъде по коридорите или пък някъде на вън !? - попитах Елена от колко време е тук и се заслушах в думите и'.

Брой мнения : 28 Join date : 28.08.2010

При финиша завършихме наравно или почти, но не сме малки деца, та да ни е грижа.
- Е Елена ти от кога си тук, не съм те засичала никъде по коридорите или пък някъде на вън !? - попита ме Вики.
- Ами, аз си седя в стаята. - отвърнах аз. - Нямам много приятели тук и си седя в стаята, която трябва да пизная много ми харесва.
- Радвам се! - отвърна Вики и отпи още малко от шишенцето си.
Аз не пиех по много. Приемането на кръв в неумерени количества ми влияеше зле. Знаех го от отличен опит. Но да си вампир си има и своите минуси.
- Ти имаш ли си гадже? - попитах аз Вики. Честно казано не ме беше срам да питам за такива лични въпроси. Да си изградят ако искат лошо мнение за мен. Но винаги има две мнения. Правилното и тяхното.

Заглавие: Re: Трапезарията Вто Сеп 21, 2010 11:57 pm

- Ами не точно гадже, имам си съпруг казва се Люк. - след като го казах Елена ме погледна учудено. - Какво? - попитах аз и се засмях. Какви ли мисли минаваха през главата на момичето. сигурно нещо от сорта " Тя е толкова млада, а вече има съпруг" , но аз бях на 65 вампирски години, така, че хич не бях млада. Засмях се и огледах отново обърканото лице на Деруло и зачаках нейната реакция. Исках да чуя или да видя какво по - точно се въртеше в главата на това момиче.

Брой мнения : 28 Join date : 28.08.2010

- Супер! - извиках аз, когато Вики ми съобщи, че си има съпруг.
Та това си беше супре, нали така? Да си женен е нещо страхотно, или пък просто формалност - не знам. Не съм имала това "удоволствие". Дали наоколо се въртят малки вампирчета. Е,добре де. Това беше малко неподчтително, ама... Това се върти сега в главата ми. Значи Люк, а? Звучи ми като име на дърво. Но това е яко. Поне има имен ден. Аз пък не знам дали имам. Не съм проверявала календара от както бях на 6!!! Дали има, нещо като "Еленов ден" или пък "Елилнден"? А, да! Май има Елинден. Трябва да видя кога е този празник! - Яко.... повторих аз след кратка пауза, за да си издърдоря тези глупости в главата.

Заглавие: Re: Трапезарията Сря Сеп 22, 2010 12:14 am

- Ами да супер е, като изключим факта, че пътува доста често и аз доста често оставам сама! - споделих с Елена. - Но мисля да поговора с него, не искам да пътува толкова често, имам предвид, че не искам да пътува без мен толкова често, искам да сме заедно и завинаги - осъзнах, че прекалявам с личната информация и за това отклоних малко темата. - Ами ти имаш ли си сродна душа? - попитах Елена и се засмях на собствените си думи.

Брой мнения : 28 Join date : 28.08.2010

А, така седели нещата. Люк остая Вики сама. Ама е и той. Че всеки "мъжки" вампир може да се загледа по нея.
- Ами, не! - отвърнах аз на въпроса й. - Тук няма голям избор, като гледам.
Абе... не знам. Да си гадже с вампир и странно за мен, дори и сега аз да съм "такова" нещо. Ама си е странно. А пък и връзките между вампирите са много по-различни и по-обвързващи. Да, ама ако и "моя принц от кошмарите " ме зарязва всеки път, направо ще му удоша вратника.
- Ами Люк - учител ли е тук? - попитах Вики.

Заглавие: Re: Трапезарията Сря Сеп 22, 2010 12:33 am

- Не, не е преподавател. - отговорих на въпросът на Елена. Мисля, че доста се отплесвах, толкова много споделях с това момиче, а я познавах едва от няколко часа. Но все едно я познавам от цяла вечност. Вчрно беше, че имах три невероятни сестри, но пък имах нужда и от приятелки, били те ученички. Просто беше приятно да знаеш, че можеш да се довериш на някой, на някой с който нямах роднинска връзка, ами ми беше просто приятел. Толкова се зарадвах, че се запознах с Елена. - Е Елена какво ти се прави сега? - попитах я любопитно.

Брой мнения : 28 Join date : 28.08.2010

- Е Елена какво ти се прави сега? - попита ме Вики
- Да идем в стята ми? - попитах я аз.
Стаята ми беше необичайно много светла, но аз обичах така. Имаше легло, гаредроб и гримьорни шкафче (обичах да изглеждам добре по всяко време) и огромен гардероб отзад. Стилът ми беше много особен, но всички го намираха за готин. Някой дрехи си ги шиех сама, но това беше страхотно. Когато бях човек исках да бъда актриса., но така и не получих тази възможност, така че се устремих към шиенето. И трябва да призная, че се справям страхотно.
- Добре! - отвърна Вики.
Двете се зъпитехме към стята ми.