Днес имах час с новодошлите вампирчета.
- Това....Не, Това.....Не, Това...Може би, но НЕ. - избирах си дрехи, но не знаех че ще е толкова трудно. " Просто изберуи нещо" айй, май на истина трябваше да облека първото което видя защото закъснявах. - Оу ето това определено ДА! - взех дрехата от гардероба и я облякох. Беше едно сивкаво поло заедно с едни черни дънки. Стоеше добре!
Подскачайки стигнах да кабинетът по човешки навици. Когато влезнах всички вампирчета ме погледнаха странно. Явно се чудеха коя съм.
- Здравейте! Аз съм преподавателката ви по човешки навици! - казах. - Името ми е Виктория Андерсън, ако искате можете да ме наричате Виктория или професор Андерсън, както ви е по одобно. - казах на вампитата и те ме изгледаха още по станно. - Бих искала преди да започна урокът всеки да ми се представи. Име и години. - всички ученици започнаха да стават от местата си и да се предтавят.
- Днес ще изучаваме за основните човешки навици. Например преместването на тежеста на краката. Някой може ли да ми каже през колко време горе - долу става. - Всички си мълчаха и аз се засмях и се изправих, за да демонстрирам. - Сменяте тежеста си минимум през 20 сек. а макс. до 25 сек. - казах и демонстрирах. - Ами също така основен навик е кръстосването на крака. Опитайте!- казах и се засмях на вампирчетата и техният опит да кръстосат крака, но те не се отказаха и след малко го усвоиха. - Някой иска ли да се опита да отгатне още основни навици? - попитах и едно момиче вдигна ръка. - Да кажи! - казах.
- Ами мигането и също така отмятането на косата!
- Да точно така. През колко секунди горе - долу трябва да мигаме, за да не ни разкрият!? - попитах, но никой не отговори. - Добре, явно отново съм аз. Мигате през от 5 до 10 секунди, ако обаче гледате телевизия или играете на компютър максимум до 15 секунди. - Обясних и привлякох вниманието им. - Предполагам знаете как да си отмятате косата, така че няма да ви обясня ами може само да ви покажа! - демонстрирах и няколко момичета също се пробваха и по - важното, направиха го. - Друг основен навик е ами естествено поеманто на въздух. Ами това не е точно навик, но ако сте при много хора и сте жадни, но знаете че те ще ви разкрият, затаявате дъх и само местите раменете лекичко нагоре. Някой иска ли да опита? - казах и едно момиче демонстрира. - Браво! - казах след което звънецът би. - Довиждане, надявам се да ви е било интересно, до следващият път! - казах и няколко минути след като учениците излезнаха и аз излезнах.